Изравнителна сметка

Изравнителна сметка

Боже дай ми
изравнителната
сметка във живота.
мой.
Това от тебе
искам аз да получа,
но със положителен
баланс.
Дай ми радост
щастие и
светлина изравнителната
сметка да е с
повече любов.
Боже направи
си равносметка
и виж, че имам
нужда от баланс
със твойте сметки.
Изпълни ме с повече
любов от тебе.
Нахрани ме със
надежда и да пия
аз от твоята любов.
Изпълни сърцето с
образ златен на
любов.

Дай си сметка с
мене, че имам нужда
аз от равносметка
с тебе.

Росен Желязков

И храня аз една надежда

И храня аз една

И храня аз една
надежда, да
получа аз от
теб любов.
Надежда в мен
стои и продължавам
да я храня, че
ще получа твоята
любов.
Сред буря
гръмотевична
в града и в
сумрака на
града чакам
аз надежда с
тебе да
пристигне и любовта
от тебе да
получа.

И храня аз надежда
двамата със тебе
да превърнем я
в реалност.

Росен Желязков

Сбъднати фантазии

Сбъднати фантазии

Хубаво е да си
фантазираш и разтапяш
в собствения сън.

Мечтите да ги
сбъдваш и желания
красиви да се оживяват,
да сънуваш своя
сън, и приказка
събудена
да бъде .
Мечтите ми
красиви да
плуват, като бели
облаци
в небето и протягам
аз ръка, и прибирам
ги в сърцето.
Хубаво е да си
фантазираш, фантазия
на заем аз не
взимам.
Мечтата пълня я
с любов, желанието
зареждам го
със страст и плувам
в облак бял
с букет мечти, като
цветя.
Хубаво е да се
сбъдне.
Под короната
небесна златен
дъжд посипва
ми
сърцето и в него
целите желани
сбъдват се за миг

Хубаво е че се сбъдна.

Росен Желязков

Само гълъби

Само гълъби
растат
във
този
град, като
трева.
И с тях кълва
от соковете
на живота.
Блокове
Във
формата
на саркофази
пълнят
с грозота
човешкия
пейзаж.
Ветрец облече
ме във кислород
и в него
дишам
и живея
сред
асфалтирани
души.
В стихия
луда
превърни ме
бетонните
сърца в
този град
да изгоря.

Росен Желязков

Аз любов не прося

Посвещава се на, тя ще се познае

Изрових кокали
от миналото мое
и потънах
в гнилостта им.
Обърнах се
назад, и спомени
ужасни задълбаха
моята сърдечна
длан.
Въздух спря
и времето се
върна, и там
видях изгорелите
си младини
при нея.
Здрав отидох
болен ме направи.

Черна дупка
във сърцето
аз дълбая,
неин образ
и сянка мътна
задушлива,
да не докосва
никога ме в
сегашното
ми битие.

Остани във
мен, като
утайка изгоряла
и там утаена
стой до края
ми на дните.

Росен Желязков

Коя е твойта

Коя е твоята
радост в живота
Коя е?
Коя е твойта
скръб.?
С кое ще
можеш да
да живееш.
Коя твойта
светлина в
живота.
Коя е?
Коя е твойта
нужда, с кое
ще можеш
ти да дишаш
във живота.
Коя е твойта
страст в
живота?
Коя е?
С която
Ти да дишаш
в него.
Коя е твойта
смелост в
живота .
Коя е?
От, която
смелост
да получиш.
Коя е твойта
светлина в
живота.?
С която в
тъмнината
твоя лъчите
нейни ще
гасят ноща
в теб.
Коя
ми кажи?

Във твоя
кладенец
дълбок извади
от там
сърцето
и на слънцето
го поднеси
изгрей със него.

Росен Желязков

Глас душа

Глас душа,
отваря
топла дума
хляб в сърцето
носи.
Зъл поглед
изстива
слънцето в
теб
Усмивка и
вече светлината
грее
в мен.
Да ти чуя аз
сърцето, коя ли
дума то ще
изрече?

Ти там се
виждаш.

Росен Желязков

Брак

Брак
Две лица с
халка като
верига искат
да се удушат.
Брак
Едно лице се мъчи
друго иска
умъртви го.
Брак
Двамата сме
мъртви, кога ли
аз ще се събудя за
живот!
Семейство
две души
събрани в
едно
И между тях
дете, кое
ще избереш?

Росен Желязков

Няма рима

Нямало рима
в края,
ами в края е
така.
Нямаш
нужда ти, от
рима
вече си
римуван да
си ходиш.
Нямало
рима накрая,
на последното
стъпало
от живота
вече си
изпят.
Какво си
взел от
римата
това е.
Нямало рима,
няма отиваш
си гол.
Без рима.
си дошъл
без рима
си
отиваш.

В края оставаш
само с изповед.

Росен Желязков

Таксиджии

Таксиджии

Таксиджии
на Стоянка и
на припек,
брояча
клатим
денонощно.
Клиент
след
клиент
храна ми
носи
денонощно.
Таксито ми
е дом и
спалня–
и в брояча ми
минава целия
живот.

Спуках гума
и при клиентите
прибрах се.

Росен Желязков